Овчи рап
Случайно се събуждам
в последните си дни,
случайно съм на паша,
пак с моите сестри.
Разхождаме копита,
до нашите овни.
Войнишки ни подстригват,
акълът да не ври.
Солчица на езика,
ваксина против шап.
Случайно сипват смески,
преживяме си рап.
Говорим по човешки,
а блеем щом горчи,
на Бакушка подарък –
звънче, за да мълчи.
Случайното събрание,
със същите лица,
напомня, че животът
е блудкава игра
и с джойстика ме ръчкат,
излъчвам сърчица,
сега ще почернея,
а после ще умра.
Случайно ще е май,
в зелената трева,
къдрицата в дръвника –
от моята коса,
дано поне да литне
към някоя страна,
където да докажат:
била е от овца.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
