Овера

7 oct 2009, 17:17

Poesía » Filosófica

376 0 2

затвор очи светлината дет' прозира
в казан грозно се кълчи дете от знание
слуша история започна да мрази
нещо случи на деня нощта замълча

мръсна кърпичка от очи кърви
стрели от мъки вика и крещи
гърло на шия те мъчи
страх човешки ще наръми

учи заший устата залепна
отрежи езика навеки
да не говири празни думи
на Бога ми пръв приятел

страхопочитание

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.