26 jul 2014, 15:29

Озлостено

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

            Озлостено

 

 

Мразя да бъда обичан 

и от всички да бъда презрян.

Мразя да бъда отличник, 

не обичам да бъда и сам.

Отричам красивото

в тези очи...

И сърцето ме дразни 

тъй както тупти...

Да бъда приятен -

това е терзание!

Но пак съм харесван

от разни жени.

Ненавиждам живота,

презирам смърта.

Интригуван от хората,

ха! Това е игра.

Смазвам слабите -

те са калта...

... А на силните подло 

прегризвам врата.

Мразя цветята,

не обичам езерата,

мразя и въздуха,

кристален и чист.

Ненавиждам планините родни

и равните тучни поля...

Слънцето да свети - мразя.

И луната недолюбвам също.

Мразя дори 

твойта прелестна усмивка

и своите игри...

Гад ме е и ще повърна.

Отвращава ме и всичко нежно,

не обичам и мъглата -

всичко да обгръща...

  

-----------------

  

Мразя майка ти, баща ти.

Мразя брат ти и сестра ти.

Мразя любовта, децата.

Мразя също и Земята...

И да мразя всичко -

                             ми се гади...

  

P.S. Просто от себеуважение ще кажа, че не вярвах да ми олекне, но по-добре написано от злоба, отколкото злобно преживяно...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гео Лански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано ти е олекнало!
  • и аз съм имала такива моменти... наричат се себеомраза! Следващият път като се изливаш, обаче, стегни го малко. Накрая чувството така те е завладяло, че си му изпуснал юздите! Всъщност ще ти олекне (: Добре дошъл!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...