Озлостено

Мразя да бъда обичан 

и от всички да бъда презрян.

Мразя да бъда отличник, 

не обичам да бъда и сам.

Отричам красивото

в тези очи...

И сърцето ме дразни 

тъй както тупти...

Да бъда приятен -

това е терзание!

Но пак съм харесван

от разни жени.

Ненавиждам живота,

презирам смърта.

Интригуван от хората,

ха! Това е игра.

Смазвам слабите -

те са калта...

... А на силните подло 

прегризвам врата.

Мразя цветята,

не обичам езерата,

мразя и въздуха,

кристален и чист.

Ненавиждам планините родни

и равните тучни поля...

Слънцето да свети - мразя.

И луната недолюбвам също.

Мразя дори 

твойта прелестна усмивка

и своите игри...

Гад ме е и ще повърна.

Отвращава ме и всичко нежно,

не обичам и мъглата -

всичко да обгръща...

-----------------

Мразя майка ти, баща ти.

Мразя брат ти и сестра ти.

Мразя любовта, децата.

Мразя също и Земята...

И да мразя всичко -

                             ми се гади...

P.S. Просто от себеуважение ще кажа, че не вярвах да ми олекне, но по-добре написано от злоба, отколкото злобно преживяно...