Озлостено
Озлостено
Мразя да бъда обичан
и от всички да бъда презрян.
Мразя да бъда отличник,
не обичам да бъда и сам.
Отричам красивото
в тези очи...
И сърцето ме дразни
тъй както тупти...
Да бъда приятен -
това е терзание!
Но пак съм харесван
от разни жени.
Ненавиждам живота,
презирам смърта.
Интригуван от хората,
ха! Това е игра.
Смазвам слабите -
те са калта...
... А на силните подло
прегризвам врата.
Мразя цветята,
не обичам езерата,
мразя и въздуха,
кристален и чист.
Ненавиждам планините родни
и равните тучни поля...
Слънцето да свети - мразя.
И луната недолюбвам също.
Мразя дори
твойта прелестна усмивка
и своите игри...
Гад ме е и ще повърна.
Отвращава ме и всичко нежно,
не обичам и мъглата -
всичко да обгръща...
-----------------
Мразя майка ти, баща ти.
Мразя брат ти и сестра ти.
Мразя любовта, децата.
Мразя също и Земята...
И да мразя всичко -
ми се гади...
P.S. Просто от себеуважение ще кажа, че не вярвах да ми олекне, но по-добре написано от злоба, отколкото злобно преживяно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гео Лански Всички права запазени
