30 nov 2008, 23:02

П4me 

  Poesía » Otra
542 0 7
после можем да поспрем
да погледаме капките  дъжд
как се стичат бавно по листата
да вдъхнем силата на живота
от влажната зема
да се налепи по костите ни
паяжина безвъзвратност,
която ще ни държи един до друг здраво
да поспрем на брега
приели океана в ръцете си
ще заплитаме тайните на света
сълзите му ще бършем
с опакото на ръцете си
а вятърът само ще обикаля
из мислите
докато стихне и седне пред прага
ще слушаме
песните на тревата поникнала
след зимата
езика на дърветата разперили клони
по сладкия следобед
целунати от слънцето
ще четем знаците на съдбата
по буквите написани от всички
полудели звезди
ще сбъдваме себе си
зад всеки един поглед на луната
свързали нишките светлина
забравили реалното съществуване
впили зеници
в мига на безкрайност
разделен на аз и ти

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??