Nov 30, 2008, 11:02 PM

П4me

Poetry » Other

681 0 7

после можем да поспрем
да погледаме капките дъжд
как се стичат бавно по листата
да вдъхнем силата на живота
от влажната зема
да се налепи по костите ни
паяжина безвъзвратност,
която ще ни държи един до друг здраво
да поспрем на брега
приели океана в ръцете си
ще заплитаме тайните на света
сълзите му ще бършем
с опакото на ръцете си
а вятърът само ще обикаля
из мислите
докато стихне и седне пред прага
ще слушаме
песните на тревата поникнала
след зимата
езика на дърветата разперили клони
по сладкия следобед
целунати от слънцето
ще четем знаците на съдбата
по буквите написани от всички
полудели звезди
ще сбъдваме себе си
зад всеки един поглед на луната
свързали нишките светлина
забравили реалното съществуване
впили зеници
в мига на безкрайност
разделен на аз и ти

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

дкф99 (Диди Ф)

Ах, каква приказна романтика се е сгушила в това стихотворение!!! Добре, че поспрях да го прочета, ще подправи съдбата ми днес с една доза красота, родена от думи.

2008-12-02T13:27:21+02:00
Клео (Джу)

поздравче

2008-12-02T13:21:48+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

love you... мнооого!

2008-12-02T12:33:44+02:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

паяжина безвъзвратност

Тук съм...

2008-12-01T15:11:51+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

поспрях ...се!!!!

2008-12-01T11:02:12+02:00