30.11.2008 г., 23:02

П4me

680 0 7
после можем да поспрем
да погледаме капките  дъжд
как се стичат бавно по листата
да вдъхнем силата на живота
от влажната зема
да се налепи по костите ни
паяжина безвъзвратност,
която ще ни държи един до друг здраво
да поспрем на брега
приели океана в ръцете си
ще заплитаме тайните на света
сълзите му ще бършем
с опакото на ръцете си
а вятърът само ще обикаля
из мислите
докато стихне и седне пред прага
ще слушаме
песните на тревата поникнала
след зимата
езика на дърветата разперили клони
по сладкия следобед
целунати от слънцето
ще четем знаците на съдбата
по буквите написани от всички
полудели звезди
ще сбъдваме себе си
зад всеки един поглед на луната
свързали нишките светлина
забравили реалното съществуване
впили зеници
в мига на безкрайност
разделен на аз и ти

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...