Падам
Хладните стени
карат съня ми да трепери
в краски черно-бели,
сутрин трансформирани
в депресии и лоши мисли.
Косата ми пада,
падат навън листата,
душата ми пада
в ямата, дето сама
аз скришом си копая.
Любовта умря,
поезията бяга,
рушат се мостове,
затрупват се пътища.
Главата ми се пълни
с неизказки,
сърцето ми олеква
от лъжи.
Тежки стават моите стъпки,
разкъсват се тънките нишки
и спирам да живея може би,
когато няма питащи очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
