1.12.2011 г., 18:01 ч.

Падам 

  Поезия
782 0 9

Хладните стени
карат съня ми да трепери
в краски черно-бели,
сутрин трансформирани
в депресии и лоши мисли.
Косата ми пада,
падат навън листата,
душата ми пада
в ямата, дето сама
аз скришом си копая.
Любовта умря,
поезията бяга,
рушат се мостове,
затрупват се пътища.
Главата ми се пълни
с неизказки,
сърцето ми олеква
от лъжи.
Тежки стават моите стъпки,
разкъсват се тънките нишки
и спирам да живея може би,
когато няма питащи очи.

 

 

 

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??