28 may 2017, 20:15

Падаща стена

  Poesía
421 1 1

Чувал ли си шум от падаща стена,

виждал ли си, как се сгромолясва,
масив грижливо, ден след, ден граден
със собствените пот и нерви?

 

Стряскал ли си се насън,
скачал ли си да я проверяваш,
наблюдавал ли си скъсаните железа,
разпадащият се бетон, от лична тежест?

 

Причувал ли си грохотен падеж
при всяко леко трополене,
застивал ли си в ужас от болеж,
от чакане и неизвестност?

 

Гледаш, паднала стената,
сърцето ти се сви, преполовено,
свлечена, лежи безмълвно във краката,
спъвайки те с купища отломки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми допада поезия, изпълнена с въпроси. И аз често правя такава. Хареса ми, поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...