Чувал ли си шум от падаща стена,

виждал ли си, как се сгромолясва,
масив грижливо, ден след, ден граден
със собствените пот и нерви?

Стряскал ли си се насън,
скачал ли си да я проверяваш,
наблюдавал ли си скъсаните железа,
разпадащият се бетон, от лична тежест?

Причувал ли си грохотен падеж
при всяко леко трополене,
застивал ли си в ужас от болеж,
от чакане и неизвестност?

Гледаш, паднала стената,
сърцето ти се сви, преполовено,
свлечена, лежи безмълвно във краката,
спъвайки те с купища отломки.