28 may 2008, 15:43

Падаща звезда 

  Poesía » De amor
1611 0 8

Нощта прегърна синьото небе,

обсипа го с безброй звезди.

Над мен редяха се като венче

красиви пак със свойте светлини.

Загледах се във тяхното мълчание

и в този миг откъсна се една,

намислих си едно желание -

на щастие било е падаща звезда.

До мене беше ти и се усмихнах.

Не исках нищо друго от света.

Щастлива от това притихнах

и радвах се на моята мечта.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав,нежен и искрен стих!
  • Прекрасно е! Толкова прекрасно!!! Поздравявам те!!! Не мисля, че еклиширано, докосна ме много силно! Щом има още думи с които може да се изразят тези емоции, значи още стихове могат да бъдат изписани!
  • Благодаря, Тома!Е, не всички можем да бъдем толкова добри като теб.Всеки е виждал падаща звезда...така съм почувствала, така съм пресъздала този миг.
  • Абе, жените, дето пишат стихове да не ползвате темплейт от 15 думи? Е-- си клишетата. Не, че няма никаква художествена стойност точно този стих. Той просто е написан много отдавна, но с друг словоред.
  • Изпълненото желание...
    Поздрави!
  • Красотичка!
  • Ех, успя да ме усмихнеш!
    Наистина красиво, много. Просто си представих небето, звездите, влюбените, като картина.
    Поздрав!
  • ...и мен зарадва...прелестен стих...!
    прегръщам те с обич, мила Ивелина.
Propuestas
: ??:??