Нощта прегърна синьото небе,
обсипа го с безброй звезди.
Над мен редяха се като венче
красиви пак със свойте светлини.
Загледах се във тяхното мълчание
и в този миг откъсна се една,
намислих си едно желание -
на щастие било е падаща звезда.
До мене беше ти и се усмихнах.
Не исках нищо друго от света.
Щастлива от това притихнах
и радвах се на моята мечта.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени