19 ago 2007, 12:48

ПАДАЩИ ЗВЕЗДИ

  Poesía
640 0 5
От липите сладък дъх усещам!
На клони славей пей захласнат!
С  поеми за любимата отсреща
и тя му чурулика с  радост!

На Рая, ангелът врата отваря,
на нас-очите и сърцето! 
Земята,  дъхава и тя се радва!
Поезията открива Човека!

Съдбата е изпитание навеки,
а птичката господар в едно гнездо,
и с клетва за вярност, пеейки
на любовта, да има шанс поне в едно!

Примряла, едвам притихва душата,
Луна й пази клетвата свята!
Човека,  днес развесели Дъгата,
а падащи звезди -с  Любов я сляха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....