19 ago 2007, 12:48

ПАДАЩИ ЗВЕЗДИ

  Poesía
641 0 5
От липите сладък дъх усещам!
На клони славей пей захласнат!
С  поеми за любимата отсреща
и тя му чурулика с  радост!

На Рая, ангелът врата отваря,
на нас-очите и сърцето! 
Земята,  дъхава и тя се радва!
Поезията открива Човека!

Съдбата е изпитание навеки,
а птичката господар в едно гнездо,
и с клетва за вярност, пеейки
на любовта, да има шанс поне в едно!

Примряла, едвам притихва душата,
Луна й пази клетвата свята!
Човека,  днес развесели Дъгата,
а падащи звезди -с  Любов я сляха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...