ПАДАЩИ ЗВЕЗДИ
От липите сладък дъх усещам!
На клони славей пей захласнат!
С поеми за любимата отсреща
и тя му чурулика с радост!
На Рая, ангелът врата отваря,
на нас-очите и сърцето!
Земята, дъхава и тя се радва!
Поезията открива Човека!
Съдбата е изпитание навеки,
а птичката господар в едно гнездо,
и с клетва за вярност, пеейки
на любовта, да има шанс поне в едно!
Примряла, едвам притихва душата,
Луна й пази клетвата свята!
Човека, днес развесели Дъгата,
а падащи звезди -с Любов я сляха!
На клони славей пей захласнат!
С поеми за любимата отсреща
и тя му чурулика с радост!
На Рая, ангелът врата отваря,
на нас-очите и сърцето!
Земята, дъхава и тя се радва!
Поезията открива Човека!
Съдбата е изпитание навеки,
а птичката господар в едно гнездо,
и с клетва за вярност, пеейки
на любовта, да има шанс поне в едно!
Примряла, едвам притихва душата,
Луна й пази клетвата свята!
Човека, днес развесели Дъгата,
а падащи звезди -с Любов я сляха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
