Падение

Достатъчно страдах и молих се
за мъничко обич - трошички дори,
за малко внимание борих се,
но вече не мога - прости!

В краката ти падах и влачех се,
в прахта аз пред тебе пълзях,
а ти от високо ме гледаше
и нямаше милост, а имаше власт...

Протягах ръце да погаля те,
с омраза ти бавно отстъпваше пак,
и моите длани безпомощно падаха,
а ти от досада въздъхваш без страх...

И само когато ти спеше, целувах те,
галех аз твойто красиво лице,
когато заспивах до тебе, сънувах те,
и нямаше болка във мойто сърце...

А днес те напускам, свободен си
от мойте окови, железни врати - 
не искам да страдам аз вече, отивай си - 
препускай свободен към свойте мечти...