Падение
Достатъчно страдах и молих се
за мъничко обич - трошички дори,
за малко внимание борих се,
но вече не мога - прости!
В краката ти падах и влачех се,
в прахта аз пред тебе пълзях,
а ти от високо ме гледаше
и нямаше милост, а имаше власт...
Протягах ръце да погаля те,
с омраза ти бавно отстъпваше пак,
и моите длани безпомощно падаха, ...