Помъчи се във мрачното да гледаш -
затуй от светлото боляха те очите.
Кожата по устните ти - бледа,
сълзите ти - звездни сталагмити.
А помисли ли за страдащите чувства?
За хората, които ще измамиш?
Какво пък толкоз... ти се впусна
в живот, след който ще е нямо.
Ех, днес си спомняше за чудните латерни,
които песенно даряваха те с вопли.
Те бяха с теб, но с фалш - имагинерно -
душата вече няма да ти стоплят. ...