Падналият ангел
Помъчи се във мрачното да гледаш -
затуй от светлото боляха те очите.
Кожата по устните ти - бледа,
сълзите ти - звездни сталагмити.
А помисли ли за страдащите чувства?
За хората, които ще измамиш?
Какво пък толкоз... ти се впусна
в живот, след който ще е нямо.
Ех, днес си спомняше за чудните латерни,
които песенно даряваха те с вопли.
Те бяха с теб, но с фалш - имагинерно -
душата вече няма да ти стоплят.
И от въздуха опари си крилете,
безпомощно замаха с кости голи.
Ти падна, без да искаш, от небето.
А в този свят ще трябва да се бориш...
затуй от светлото боляха те очите.
Кожата по устните ти - бледа,
сълзите ти - звездни сталагмити.
А помисли ли за страдащите чувства?
За хората, които ще измамиш?
Какво пък толкоз... ти се впусна
в живот, след който ще е нямо.
Ех, днес си спомняше за чудните латерни,
които песенно даряваха те с вопли.
Те бяха с теб, но с фалш - имагинерно -
душата вече няма да ти стоплят.
И от въздуха опари си крилете,
безпомощно замаха с кости голи.
Ти падна, без да искаш, от небето.
А в този свят ще трябва да се бориш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
