8 mar 2012, 20:27

Пак 

  Poesía » De amor
1623 2 11

Пак си влизала в моята нощ.
Във съня си открих отпечатъци
и следи от забравен разкош...
... и от мъничко нежност - остатъци...

 

Пак била си до мен, като грях,
като вятър, раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.

 

Пак си влизала в мойта душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.

 

За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти...
... във парченцата обич - изгубени.

 

Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която... с години съм чакал...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??