Пак си влизала в моята нощ.
Във съня си открих отпечатъци
и следи от забравен разкош...
... и от мъничко нежност - остатъци...
Пак била си до мен, като грях,
като вятър, раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.
Пак си влизала в мойта душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена. ...