ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА) ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45
18 sept 2006, 23:01

ПАК

  Poesía
968 0 3


Пак мъжки поглед ме погали,
поспря, с лъчи ме той опари
и с устни нежно ми зашепна,
в сърцето той по турски седна.

Протягам свойте скверни длани
и устни впивам до безсрамие
о мъжките му сочни устни,
за кой ли път замря дъхът ми.

А утре. . . всички ще злословят,
как тъй и мене като хората,
дари ме мъж със нежни длани,
как мъжки поглед ме погали.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9