Пак мъжки поглед ме погали,
поспря, с лъчи ме той опари
и с устни нежно ми зашепна,
в сърцето той по турски седна.
Протягам свойте скверни длани
и устни впивам до безсрамие
о мъжките му сочни устни,
за кой ли път замря дъхът ми.
А утре. . . всички ще злословят,
как тъй и мене като хората,
дари ме мъж със нежни длани,
как мъжки поглед ме погали.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
