ПАК
Пак мъжки поглед ме погали,
поспря, с лъчи ме той опари
и с устни нежно ми зашепна,
в сърцето той по турски седна.
Протягам свойте скверни длани
и устни впивам до безсрамие
о мъжките му сочни устни,
за кой ли път замря дъхът ми.
А утре. . . всички ще злословят,
как тъй и мене като хората,
дари ме мъж със нежни длани,
как мъжки поглед ме погали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены
