ekaterina (Екатерина Александрова)
4 55
31 mar 2007, 5:09

Пак 

  Poesía
1186 0 9
Пак

След няколко години раздяла
пак си на мойта врата,
очакваш всичко лошо да забравя,
всяка мъка, всяка тъга...

Дойде и молиш ме за среща.
Сега ли помисли за мен?
За твойта любов сърцето ми не се сеща,
но за твойте лъжи то си спомня всеки ден.

Защо дойде да искаш опрощение?
Защо напомняш ми за минали неща?
Не мога да забравям мъжко прегрешение,
дори да съм завинаги сама!


    Посветено на всички жени, които не са прощавали на
половинките си изневярата и лъжата... колкото и
малко да са те... с призив да им се увеличи бройката!

© Екатерина Александрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • изразните средства?!?
  • Екатерина,ти така добре се справяш с изразните средства в поезията.Бърза и точна- безпощадна.А,опрощение трябва да има ,макар и без извинение.Моята прогноза за теб е-БЛЕСТЯЩА поетеса.
  • "Блажени са вярващите... и незнаещите."
    Прошката е велико нещо, но първо трябва да се научим да прощаваме на себе си...
    Желая ти добро и щастие.
  • идеално
  • Истински стихове които се изливат от душата ! Перфектно изразени !Дано следващите Ви стихове да са без болка на душата Поздравления от мен!
  • Катя, не бива да се слагат всички мъже под един знаменател. Жените също биват такива, някои.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Всичко е до философия - едни могат да прощават, други не! Дали си заслужава....??? Когато пред очите ни се превърти лентата на живота за последен път, ще разберем коя е истината. Дотогава - кой както го чувства!
  • Благодаря от сърце !!!
  • колко млада и колко твърда! С теб съм!Поздрав!
Propuestas
: ??:??