Mar 31, 2007, 5:09 AM

Пак

  Poetry
1.5K 0 9
Пак

След няколко години раздяла
пак си на мойта врата,
очакваш всичко лошо да забравя,
всяка мъка, всяка тъга...

Дойде и молиш ме за среща.
Сега ли помисли за мен?
За твойта любов сърцето ми не се сеща,
но за твойте лъжи то си спомня всеки ден.

Защо дойде да искаш опрощение?
Защо напомняш ми за минали неща?
Не мога да забравям мъжко прегрешение,
дори да съм завинаги сама!


    Посветено на всички жени, които не са прощавали на
половинките си изневярата и лъжата... колкото и
малко да са те... с призив да им се увеличи бройката!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • изразните средства?!?
  • Екатерина,ти така добре се справяш с изразните средства в поезията.Бърза и точна- безпощадна.А,опрощение трябва да има ,макар и без извинение.Моята прогноза за теб е-БЛЕСТЯЩА поетеса.
  • "Блажени са вярващите... и незнаещите."
    Прошката е велико нещо, но първо трябва да се научим да прощаваме на себе си...
    Желая ти добро и щастие.
  • идеално
  • Истински стихове които се изливат от душата ! Перфектно изразени !Дано следващите Ви стихове да са без болка на душата Поздравления от мен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...