Пак
След няколко години раздяла
пак си на мойта врата,
очакваш всичко лошо да забравя,
всяка мъка, всяка тъга...
Дойде и молиш ме за среща.
Сега ли помисли за мен?
За твойта любов сърцето ми не се сеща,
но за твойте лъжи то си спомня всеки ден.
Защо дойде да искаш опрощение?
Защо напомняш ми за минали неща?
Не мога да забравям мъжко прегрешение,
дори да съм завинаги сама!
Посветено на всички жени, които не са прощавали на
половинките си изневярата и лъжата... колкото и
малко да са те... с призив да им се увеличи бройката!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Александрова Все права защищены