Пак боли...

Обвито в тъга и самота е сърцето ми.

Лицето ми се смее, ала душата ми кърви.

Как винаги до тука стигам, че да страдам

за невъзможните мечти.

Как винаги неподходящия избирам,

да страдам, сякаш е съдба. А как искам

нежно да те гушна, да бъдеш с мене тук

и сега. Липсваш ми повече от всякога и

толкова боли. Сърцето ми от болка се

разкъсва и се дави във сълзи.

Понякога отричам любовта си, "не си за мен"-

всичко в мен крещи, ала видя ли те, всичко пак

се преобръща и душата ми започва да лети.

Че няма да съм с теб добре го зная, ала тази

мисъл толкова боли, когато в някой виждаш

всичко, което толкова си търсил ти преди.

Ще страдам, ще плача, ще смея, ще ми мине,

ала дотогава ще боли.

За мене ти ще се останеш по-красив,

дори от моите мечти.