Меричка (Мери Попинз)
718 2544
3 jul 2006, 13:30

Пак се разминахме 

  Poesía
596 0 3

Разминахме се някъде

край лъката,

усетила с душата си,

че там ти е познато.

В кола прилична,

софийски номер,

не помня вече колко коня,

край мен премина.

Аз бях отново ефирна,

символична,

а Моята тъга по

едрите звезди

в очите ти – огромна.

Размихме се,

когато от поглед

се изгубихме –

две малки точки,

изчезващи

на границата

с хоризонта.

Не спряхме със очи

да пием и се любихме

...със спомени

единствено отрупани

как нежно трепкаха

тополите във юли...

И аромат на лято

прииждаше от глога...

изгубил скоро

цветовете си,

тъй както аз за тебе

след Вихрената пролет

бях загубена!

................................................

Ще се намерим ли...

Въпросът?...

Увисналата питанка...

02.07.2006год.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ще се намерим ли ... ако го искаме. поздравления, Мери.
  • Благодаря ти, и аз те поздравявам! А... а есента е още по-хубава, особено със есенни сълзи..., с прекрасни есенни цветя, и ...защото знаем, че пак ще дойдат лястовиците...
  • Ще се намерим ли?
    Дано!
    Че спомените топлят ни до време.
    Ще мине лятото и чувство топло
    със есента ще ни обземе!!!

    Поздрави за стиха, Мери!!!
Propuestas
: ??:??