Пак се разминахме
Разминахме се някъде
край лъката,
усетила с душата си,
че там ти е познато.
В кола прилична,
софийски номер,
не помня вече колко коня,
край мен премина.
Аз бях отново ефирна,
символична,
а Моята тъга по
едрите звезди
в очите ти – огромна.
Размихме се,
когато от поглед
се изгубихме –
две малки точки,
изчезващи
на границата
с хоризонта.
Не спряхме със очи
да пием и се любихме
...със спомени
единствено отрупани
как нежно трепкаха
тополите във юли...
И аромат на лято
прииждаше от глога...
изгубил скоро
цветовете си,
тъй както аз за тебе
след Вихрената пролет
бях загубена!
................................................
Ще се намерим ли...
Въпросът?...
Увисналата питанка...
02.07.2006год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
