Пак се разминахме
Разминахме се някъде
край лъката,
усетила с душата си,
че там ти е познато.
В кола прилична,
софийски номер,
не помня вече колко коня,
край мен премина.
Аз бях отново ефирна,
символична,
а Моята тъга по
едрите звезди
в очите ти – огромна.
Размихме се,
когато от поглед
се изгубихме –
две малки точки,
изчезващи
на границата
с хоризонта.
Не спряхме със очи
да пием и се любихме
...със спомени
единствено отрупани
как нежно трепкаха
тополите във юли...
И аромат на лято
прииждаше от глога...
изгубил скоро
цветовете си,
тъй както аз за тебе
след Вихрената пролет
бях загубена!
................................................
Ще се намерим ли...
Въпросът?...
Увисналата питанка...
02.07.2006год.
© Мери Попинз All rights reserved.
