Пак се разминахме

Меричка (Мери Попинз)
718 2544

Jul 3, 2006, 1:30 PM

Poetry

571 0 3

Разминахме се някъде

край лъката,

усетила с душата си,

че там ти е познато.

В кола прилична,

софийски номер,

не помня вече колко коня,

край мен премина.

Аз бях отново ефирна,

символична,

а Моята тъга по

едрите звезди

в очите ти – огромна.

Размихме се,

когато от поглед

се изгубихме –

две малки точки,

изчезващи

на границата

с хоризонта.

Не спряхме със очи

да пием и се любихме

...със спомени

единствено отрупани

как нежно трепкаха

тополите във юли...

И аромат на лято

прииждаше от глога...

изгубил скоро

цветовете си,

тъй както аз за тебе

след Вихрената пролет

бях загубена!

................................................

Ще се намерим ли...

Въпросът?...

Увисналата питанка...

02.07.2006год.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

изречена (Мая Попова)

2006-07-03T22:22:51+03:00

ще се намерим ли ... ако го искаме. поздравления, Мери.
Меричка (Мери Попинз)

2006-07-03T14:33:06+03:00

Благодаря ти, и аз те поздравявам! А... а есента е още по-хубава, особено със есенни сълзи..., с прекрасни есенни цветя, и ...защото знаем, че пак ще дойдат лястовиците...
Романтик (Христо Костов)

2006-07-03T14:24:33+03:00

Ще се намерим ли?
Дано!
Че спомените топлят ни до време.
Ще мине лятото и чувство топло
със есента ще ни обземе!!!

Поздрави за стиха, Мери!!!