Пак ще бъда

m1l3t0 (Мила)
65 11

9 sept 2017, 19:54

Poesía

399 0 0

Била съм никъде, някога, ничия.
И винаги с теб, там винаги твоя.
Любовта е по ъглите и по белезите,

неотворените рани винаги кървят.

Сърцата имат навика да помнят：

допир, цвят и мирис.
Вечност е забравена от неизречени щастия.
Докато била съм беглец и закъсняла,

бягаща и все към теб.
Сърцата изпомпват кръв.

Ти знаеш най-добре, понеже си във вените ми.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.