m1l3t0 (Мила)
65 11
9 сент. 2017 г., 19:54

Пак ще бъда 

  Поэзия
337 0 0

Била съм никъде, някога, ничия.
И винаги с теб, там винаги твоя.
Любовта е по ъглите и по белезите,

неотворените рани винаги кървят.


Сърцата имат навика да помнят：

допир, цвят и мирис.
Вечност е забравена от неизречени щастия.
Докато била съм беглец и закъсняла,

бягаща и все към теб.
Сърцата изпомпват кръв.

 Ти знаеш най-добре, понеже си във вените ми.

 

© Мила Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??