Пак ще бъда
696
0
0
Била съм никъде, някога, ничия.
И винаги с теб, там винаги твоя.
Любовта е по ъглите и по белезите,
неотворените рани винаги кървят.
Сърцата имат навика да помнят：
допир, цвят и мирис.
Вечност е забравена от неизречени щастия.
Докато била съм беглец и закъсняла,
бягаща и все към теб.
Сърцата изпомпват кръв.
Ти знаеш най-добре, понеже си във вените ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Все права защищены
