22 feb 2017, 23:32

Пак ще видя те

927 1 0

В затворник се превърнах аз.

И времето се влачи толкоз бавно,

тягостно, горчиво, изпълнено с тъга,

но твоят нежен образ в моята глава

превръща и болката, и цялата таз мъка,

и сълзите ронени в тъмнината на нощта 

в надежда – божествено сияеща, блестяща.

И летя през нея аз, като птица нося се,

със силна вяра в сърцето ми стаена,

че пак ще видя те, ще чуя звънливия ти глас,

пък било то и в някой друг, далечен свят.

Ще целуна тъй жадуваните устни,

ще погаля меките коси с цвета на лешник

и ще спра да чувствам се кат' грешник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Luciole Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...