Пак светлината ще стигна

16 ene 2013, 14:53

Poesía » Otra

384 0 0

С криви усмивки - демони черни

излитат в нощта,

в мене проникват, мятам се лудо -

отвътре крещя!

Колко са много - гледам невярващо

как ме разкъсват,

крадат ми сълзите, емоции грабят -

от мен ги откъсват.

Сърцето заключват - сякаш не в себе си -

от тях милост прося,

гледам ги радостни - след пир ме оставят

ограбена, боса.

Но аз ще се вдигна, все някога пак -

светлината ще стигна...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.