16 янв. 2013 г., 14:53

Пак светлината ще стигна 

  Поэзия » Другая
400 0 0

С криви усмивки - демони черни

излитат в нощта,

в мене проникват, мятам се лудо -

отвътре крещя!

Колко са много - гледам невярващо

как ме разкъсват,

крадат ми сълзите, емоции грабят -

от мен ги откъсват.

Сърцето заключват - сякаш не в себе си -

от тях милост прося,

гледам ги радостни - след пир ме оставят

ограбена, боса.

Но аз ще се вдигна, все някога пак -

светлината ще стигна... 

© Теодора Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??