Пак светлината ще стигна

16.01.2013 г., 14:53 ч.

Поезия » Друга

385 0 0

С криви усмивки - демони черни

излитат в нощта,

в мене проникват, мятам се лудо -

отвътре крещя!

Колко са много - гледам невярващо

как ме разкъсват,

крадат ми сълзите, емоции грабят -

от мен ги откъсват.

Сърцето заключват - сякаш не в себе си -

от тях милост прося,

гледам ги радостни - след пир ме оставят

ограбена, боса.

Но аз ще се вдигна, все някога пак -

светлината ще стигна...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.