Пак вали…

3 ago 2010, 15:43

Poesía » Del paisaje

568 0 0

Пак вали…

А исках да препускам

с вятъра във слънчев ден.

Пак вали…

А исках да съм слънчев лъч,

оглеждащ се в росата.

Пак вали…

А исках, като птиците,

мислите ми да се реят в небосвода.

Пак вали…

Сега събирам в шепите си

сълзи от небето,

оглеждам се във тях и виждам…

сълзите си по лицето –

плача с времето и аз.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.