Пак вали…
945
0
0
Пак вали…
А исках да препускам
с вятъра във слънчев ден.
Пак вали…
А исках да съм слънчев лъч,
оглеждащ се в росата.
Пак вали…
А исках, като птиците,
мислите ми да се реят в небосвода.
Пак вали…
Сега събирам в шепите си
сълзи от небето,
оглеждам се във тях и виждам…
сълзите си по лицето –
плача с времето и аз.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Димова Todos los derechos reservados
