19 jun 2006, 21:16

Палачи

  Poesía
934 0 5

Тримата мои палачи
влезнаха тихо.
Масата с длани изтриха,
сложиха вино
и пиха.
Като заклети пиячи,
без мезе, от шишето
пиеха моите палачи
- трепереха им ръцете.
Първо врагът ми бутилка остави,
тромаво стана,
столът оправи,
в стомаха ми с ножа удари.
Моят приятел след това се изправи.
Хвърли във ъгъла свойта цигара
и във сърцето с кама ме прониза.
Трети бях аз с изхлузена риза,
с потни ръце в главата се целих
и стрелях.
Пръсна се мозъкът - целият.
Изчистих петно от ревера си
(приятелят изтри камата си,
врагът наряза с ножа мезето)
най-после.
Тримата мои палачи:
врагът, приятелят и аз
допихме виното,
замезвахме,
и плакахме на глас.

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....