19 jun 2006, 21:16

Палачи

  Poesía
928 0 5

Тримата мои палачи
влезнаха тихо.
Масата с длани изтриха,
сложиха вино
и пиха.
Като заклети пиячи,
без мезе, от шишето
пиеха моите палачи
- трепереха им ръцете.
Първо врагът ми бутилка остави,
тромаво стана,
столът оправи,
в стомаха ми с ножа удари.
Моят приятел след това се изправи.
Хвърли във ъгъла свойта цигара
и във сърцето с кама ме прониза.
Трети бях аз с изхлузена риза,
с потни ръце в главата се целих
и стрелях.
Пръсна се мозъкът - целият.
Изчистих петно от ревера си
(приятелят изтри камата си,
врагът наряза с ножа мезето)
най-после.
Тримата мои палачи:
врагът, приятелят и аз
допихме виното,
замезвахме,
и плакахме на глас.

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...