Jun 19, 2006, 9:16 PM

Палачи

  Poetry
933 0 5

Тримата мои палачи
влезнаха тихо.
Масата с длани изтриха,
сложиха вино
и пиха.
Като заклети пиячи,
без мезе, от шишето
пиеха моите палачи
- трепереха им ръцете.
Първо врагът ми бутилка остави,
тромаво стана,
столът оправи,
в стомаха ми с ножа удари.
Моят приятел след това се изправи.
Хвърли във ъгъла свойта цигара
и във сърцето с кама ме прониза.
Трети бях аз с изхлузена риза,
с потни ръце в главата се целих
и стрелях.
Пръсна се мозъкът - целият.
Изчистих петно от ревера си
(приятелят изтри камата си,
врагът наряза с ножа мезето)
най-после.
Тримата мои палачи:
врагът, приятелят и аз
допихме виното,
замезвахме,
и плакахме на глас.

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...