11 nov 2010, 23:23

Палавник

  Poesía
1.9K 0 5

Студеният вятър като момче ме целува,
щипе лицето ми, дръпва косата,
със шала и блузата безсрамно лудува,
намества се хитро и гали бедрата.

Студеният вятър довя пеперуди,
смешинки в очите ни влюбени.
Облакът черен от небето прокуди,
а слънцето гледа ни някак учудено.

Студеният вятър - момче непослушно,
листо вместо цвете дари ми,
в ухото "Обичам те" тихо пошушна,
целуна очите ми и се скри зад комина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Я го виж ти...тоя палавник!
  • Прекрасен ден за вас!
    Благодаря ви от сърце!
  • Голям палавник е бил този вятър, влюбен някакъв...

    А стиха ти е топъл, май летен копнеж!
    Поздрави, Вал!
  • Тия дни май е топъл вятъра, като твоя стих!
  • Пак ще дойде този немирник. Чакай го!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....