Студеният вятър като момче ме целува,
щипе лицето ми, дръпва косата,
със шала и блузата безсрамно лудува,
намества се хитро и гали бедрата.
Студеният вятър довя пеперуди,
смешинки в очите ни влюбени.
Облакът черен от небето прокуди,
а слънцето гледа ни някак учудено.
Студеният вятър - момче непослушно,
листо вместо цвете дари ми,
в ухото "Обичам те" тихо пошушна,
целуна очите ми и се скри зад комина.
© Валка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
