16 jul 2018, 21:30

Палечка

  Poesía
628 1 2

Ако местните в езерото 

я видят върху 
лист от лилия, 
такава неподвижна
ще си рекат, че тя е 
безнадеждно грозна, 
и умъртвена
от любов, 
от нежност, 
от притихнало
очакване.. 

 

Невидимо за езерния свят 
от устните на лотоса
пониква
светещо момче 
с прозрачен цвят 
и с бяла стъклена 
чупливост –
с очи за Палечка, 
такава:
съзерцателно красива,
и събудена
от нежност, 
от любов
и от притихнало 
очакване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...