Ако местните в езерото
я видят върху
лист от лилия,
такава неподвижна
ще си рекат, че тя е
безнадеждно грозна,
и умъртвена
от любов,
от нежност,
от притихнало
очакване..
Невидимо за езерния свят
от устните на лотоса
пониква
светещо момче
с прозрачен цвят
и с бяла стъклена
чупливост –
с очи за Палечка,
такава:
съзерцателно красива,
и събудена
от нежност,
от любов
и от притихнало
очакване...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
