Ако местните в езерото
я видят върху
лист от лилия,
такава неподвижна
ще си рекат, че тя е
безнадеждно грозна,
и умъртвена
от любов,
от нежност,
от притихнало
очакване..
Невидимо за езерния свят
от устните на лотоса
пониква
светещо момче
с прозрачен цвят
и с бяла стъклена
чупливост –
с очи за Палечка,
такава:
съзерцателно красива,
и събудена
от нежност,
от любов
и от притихнало
очакване...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
