1 jul 2011, 17:03

Палитра

1.2K 0 15

Моят живот е красива палитра,

с нея рисувам света –

някога земен, някога дрипав,

някога – лятна дъга.

 

Преливат боите, от чувства родени –

сменят се миг подир миг.

Лазурно е синьото, щом си до мене,

смехът ми е златен светлик.

 

Тъгата е пурпур от залез карминен,

страстта ми е бяла вода.

Обичам с цвета на пенливото вино,

а плача със тъжна лила.

 

Небето е розово, носи надежда,

зелен е покоят във мен,

но пламна ли в огнено ти не поглеждай,

от болка ще бъдеш стопен.

 

Такава съм – цветна, различна и дръзка,

но винаги вярна до смърт –

гадая по тебе с рисуващи пръсти

и цветен е нашият път.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...