Палитра
Моят живот е красива палитра,
с нея рисувам света –
някога земен, някога дрипав,
някога – лятна дъга.
Преливат боите, от чувства родени –
сменят се миг подир миг.
Лазурно е синьото, щом си до мене,
смехът ми е златен светлик.
Тъгата е пурпур от залез карминен,
страстта ми е бяла вода.
Обичам с цвета на пенливото вино,
а плача със тъжна лила.
Небето е розово, носи надежда,
зелен е покоят във мен,
но пламна ли в огнено ти не поглеждай,
от болка ще бъдеш стопен.
Такава съм – цветна, различна и дръзка,
но винаги вярна до смърт –
гадая по тебе с рисуващи пръсти
и цветен е нашият път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
