Памет
Древен код крият моите гени,
памет жива на минали дни.
Неусетно съня ми превзема
аромат на масла и треви.
Може би жрица в храм на богиня
в друг, предишен живот съм била,
или светеща птица, без име,
но с прозрачни, въздушни крила.
Може би съм била нестинарка,
смело влязла сама във жарта,
може би на магьосник другарка
или вещица зла съм била.
И сега всички в мен пак живеят
като сенки в езически храм.
Векове с мойта радост се смеят,
цяла древност гори с моя плам.
А навярно след мен ще остане
в друга памет незнайна следа,
за да сочи пътеките тайни,
по които върви вечността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
