Самодива (Вики)
535 5962
7 апр. 2009 г., 20:57

Памет 

  Поэзия
543 0 6

Древен код крият моите гени,

памет жива на минали дни.

Неусетно съня ми превзема

аромат на масла и треви.

 

Може би жрица в храм на богиня

в друг, предишен живот съм била,

или светеща птица, без име,

но с прозрачни, въздушни крила.

 

Може би съм била нестинарка,

смело влязла сама във жарта,
може би на магьосник другарка

или вещица зла съм била.

 

И сега всички в мен пак живеят

като сенки в езически храм.

Векове с мойта радост се смеят,

цяла древност гори с моя плам.

 

А навярно след мен ще остане

в друга памет незнайна следа,

за да сочи пътеките тайни,

по които върви вечността.

 

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??