14 feb 2015, 21:39  

Памет за Героя

613 0 0

Цветя за Христо Луков!

Цветя за българския славен генерал,

печат поставил на достоен,

на храбър роден син,

поднесъл своето сърце

на неувяхващия Български портал!

 

Във мрачните безбългарски години

велик ще си остане той,

във време на крушения, руини

ще вдъхва сили неговият бой!

 

Венец на национална воля,

връх във национален ръст,

борец за Българската пролет,

воин с непреходния си кръст!

 

Сведете паметни глави

във спомен към орела наш,

към непреклонния ни страж,

забравен от безродници, уви!

 

Но челата горе!

Идва време на будителния строй

във флага Български обвит,

единни пак след смелия герой,

във нас е той, зове ни жив

и нека мощно да звучи,

безродие да изличи

паметен незаменим завет!

 

Напред, сърца на младите колони,

със пламъка на гордия портрет,

напред подир дедите,

крила на Българския бой,

напред със генералски устрем

във пулса на възкресния порой,

зарята на избухналата жар,

в безсмъртието със безсмъртен,

в рождението ни отново,

под силата на родно знаме,

напред под звуците на Луковия марш!

 

гр. София, 14.02.2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...