Цветя за Христо Луков!
Цветя за българския славен генерал,
печат поставил на достоен,
на храбър роден син,
поднесъл своето сърце
на неувяхващия Български портал!
Във мрачните безбългарски години
велик ще си остане той,
във време на крушения, руини
ще вдъхва сили неговият бой!
Венец на национална воля,
връх във национален ръст,
борец за Българската пролет,
воин с непреходния си кръст!
Сведете паметни глави
във спомен към орела наш,
към непреклонния ни страж,
забравен от безродници, уви!
Но челата горе!
Идва време на будителния строй
във флага Български обвит,
единни пак след смелия герой,
във нас е той, зове ни жив
и нека мощно да звучи,
безродие да изличи
паметен незаменим завет!
Напред, сърца на младите колони,
със пламъка на гордия портрет,
напред подир дедите,
крила на Българския бой,
напред със генералски устрем
във пулса на възкресния порой,
зарята на избухналата жар,
в безсмъртието със безсмъртен,
в рождението ни отново,
под силата на родно знаме,
напред под звуците на Луковия марш!
гр. София, 14.02.2015 г.
© Димитър Христов Todos los derechos reservados