Feb 14, 2015, 9:39 PM  

Памет за Героя

611 0 0

Цветя за Христо Луков!

Цветя за българския славен генерал,

печат поставил на достоен,

на храбър роден син,

поднесъл своето сърце

на неувяхващия Български портал!

 

Във мрачните безбългарски години

велик ще си остане той,

във време на крушения, руини

ще вдъхва сили неговият бой!

 

Венец на национална воля,

връх във национален ръст,

борец за Българската пролет,

воин с непреходния си кръст!

 

Сведете паметни глави

във спомен към орела наш,

към непреклонния ни страж,

забравен от безродници, уви!

 

Но челата горе!

Идва време на будителния строй

във флага Български обвит,

единни пак след смелия герой,

във нас е той, зове ни жив

и нека мощно да звучи,

безродие да изличи

паметен незаменим завет!

 

Напред, сърца на младите колони,

със пламъка на гордия портрет,

напред подир дедите,

крила на Българския бой,

напред със генералски устрем

във пулса на възкресния порой,

зарята на избухналата жар,

в безсмъртието със безсмъртен,

в рождението ни отново,

под силата на родно знаме,

напред под звуците на Луковия марш!

 

гр. София, 14.02.2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....