20 jul 2023, 11:51

Паметен накит

  Poesía
524 0 0

 

Животът ниже броеница от цветни камъчета ред по ред, 
и ден след ден
не ги подбира - големи, малки, кръгли, пъстри, 
груби, остри,
чисти, мръсни, всякакви и колкото си щеш.
На тях - изписани съдби и кръстопъти,
Човекът в избора си извървял.
Къде - в безумие направил грешки,
има друми, в които е успял. 

 

Отмята камъче поредно, 
дали било е скъпоценно - време иска да се отчете.
Накита ще го завърши, когато и на неговото "колело" му дойде ред да спре. 

 

Дано е жилава и дълга на броеницата връвта,
скъпоценни камъчета да навървя,
оставящи в наследство паметна следа!
                 
                                   Красимира Генева 
                                       гр.Бяла/Варна

                                         ( 18.07.2023)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...